Писателят ни разказва за живота

Животът, опознат в неговата цялост,

може да се описва проблематично,

за да се пази цъфтящата му радост

и чрез перо, ангажирано ... критично...

Писателят ни разказва за живота

като, чрез перото, го преобразува

и реално му отхвърля той хомота,

щом не дава на читател да хитрува.

В сърцата ни са годините горчиви –

животът ни прави да сме отчуждени:

в обществото креят темите лъжливи,

а сърца събират вихрите студени.

Ех! Във Интернет се леят само думи –

не се получава мрежа социална:

участниците се радват на зулуми,

а средата ни не става трансментална.

Авторът не може дело да поема,

разрешавайки назрелите проблеми –

продължава с текстове да се превзема

и не разработва нужните ни теми.

Въпросът не е гласът да е печален,

а със времето да бъде адекватен,

че разпространяват текста си банален,

но така достигат резултат превратен.

Да се бори за народа му прилича,

че проблемите му той добре разбира

и го учи свободата да обича,

но и средства подходящи той намира.