Словото ми философско е умело

 1.

Словото ми философско е умело,

защото е с прагматична ефективност –

непосредствено превръщам го във дело,

очертавайки равнище с рефлективност,

която носи всеки миг познание

чрез делото обществено – социално –

показвам го като самопознание,

защото то винаги е трансментално.

1.1.

Допуснал съм света в моята любов

и го разглеждам истински разголен,

градейки така реалния живот

във който чувствам се дори охолен ...

Това наистина, е много сложно,

защото сам нахлузвам си верига

и битката е руслото възможно,

а сценката е простичка интрига.

Така излизаме от правилата,

които са превърнати в завеса,

защото с теб променяме Съдбата,

но новите ни правила къде са?

Борбата ми със днешните поети

показва отношение критично

и вижда се с какво сме днес заети,

включително и с чувство еротично.

Борбата постоянна е жестока,

предимно водена като прикрита,

но мойта летва е така висока:

невинността я прави страховита.

Да! Светът не е лишен от ум и чест,

а аз го карам да говори тука

и сам огласявам тази блага вест,

че ще показваме и всяка клюка.

Като човек, прераждащ се в Интернет,

познавам общество глобално – болно:

тук нормалността да пазя съм зает

и думите не хвърлям произволно.

Срещам всечки автори с доверие

във този днешен миг, така особен,

ала без порив на лековерие

живота да разказвам съм способен.

Събрал съм смело Хули и измама –

българинът трябва днес да се спаси

от отчуждението, като драма,

че тя пламъка на страстите гаси.