Епохата на новото време е увенчана от липсата на зряла философия, която да обедини съвременните хора от гледна точка на новото им светоусещане, в което те се намират на нивото на емпиричното наблюдение и инстинктивните усещания.
Излизайки на обществената сцена, за да утвърждважам философията на хуманното преживяване, аз си давам ясно сметка за следното:
1.Да пишеш и да публикуваш е нещо много различно от това да утвърждаваш в живота онова, което вече си създал като интелектуален продукт.
2.Овладяването на философията е свързано с изграждането на нова способност за възприемането на света – интелекта и затова аз се обръщам към прагматичните хора, към онази част от прагматичните хора, които са променили условията на своя живот, но, заедно с това, са развили и висшата си духовна потребност от овладяването на философията като инструмент за отношението си към света и към другите хора.
3.Днес светът реално, в значително по-голяма степен, съществува за всички хора, но в инструментално отношение за постигане на вързката между обществото и индивида, нещата са плачевни и това с особена сила се отнася за българите. Повтаряйки думите на поета, ще кажа: мили мои, след като не мога да ви дам, липсващите ви пари, аз ви давам философията на хуманното преживяване, за да запазите себе си, въпреки неблагоприятните обстоятелства. Доказателство, че нещо се получава, от една страна, е интересът към това, което публикувам, а, от друга страна, такова доказателство е и дивата злоба, която блика от някои пердставители на интелигенцията, подвизаваща се в Интернет.
4.Съвременният свят се ширва пред нас в своите глобални измерения, а реално българинът се оказва прикован към своите инстинкти, които той преоткрива по нов начин, съответстващ на новия свят – приклещен в изолацията от общоформационния процес, той се втурва да надмине европейците чрез борбата за насладите и става жертва на рекламата, на лумпенизацията, на ленността, на различните видове опиати, на насилието и на сексуалността в някакъв жалък опит за измъкване от лапите на отчуждението, възпроизвеждано от този тип организация на обществото. В условията на глобализация, българинът се оказва слепец в собствената си страна и затова излизането в чужбина се оказва естествена последица на водения тук живот.
5.Да утвърждаваш философията в живота се различава от това да водиш просвета на базата на това, което си създал. Отдавна съм се отказал да поучавам и да водя празни дискусии относно това кой какво е казал в областта на философията и кой е крив и кой е прав, за да прокарвам така и собствените си тези. Но утвърждавайки новата философия, аз мога да правя това по единствено възможния начин – като създавам условия и на другите автори да правят същото, което правя аз…И аз правя това: издавам книги, създавам и разработвам сайтове в интернет, публикувам чрез развитие на творчески процес, в който въвличам десетки автори, подпомагам реализирането на желанията на онези, които искат да развиват висшата си способност – интелекта, но и нещо друго: давам възможност на онези, които искат да ме спрат и по този начин научавам много интересни работи за себе си, но и за останалите хора, с особено внимание, насочено към интелигенцията и то…персонално, за да може, в конкретността на схватката, да държа юздата на истината, която винаги е била използвана, в абстрактния й вариант, като маска за прикриване на користта.
6.Но висшата човешка способност – интелектът, може да се развива сред хора, които са и достатъчно образовани, но имат и нужните средства, за да инвестират в собственото си развитие, но и нещо още по-важно – пазят чистотата на своята сетивност, защото без това нещо за никакъв интелект не може да става дума, каквато и информираност да притежава даденият инидвид.
7.Но всяко човешко същество има потребността да бъде субект на собствената си човечност, която обществото отнема на мнозина. Ето защо, философията не е достъпна за всеки, но всеки е заинтересован да познава и да прилага нейните резултати в живота си. Днес обществото дава нови възможности за израстване на индивидите и за това става въпрос – тези възможности да бъдат използвани по най-добрия начин. Аз не говоря за неща, които са извън моето полезрение, а питам: след като е създаден Сайт за литература в Интернет и в него доброволно са дошли определен кръг хора, какво правят тези хора? Тук вече навлизаме в сферата на интересите, където сблъсъкът е жесток!? Такава е реалността!

Доброволното участие в сайт за литература преди всичко предполага внасяне на личен принос на основата на разбирането на процесите, в които се участва, но това, което аз правя се оказва неприемливо за други и борбата се повежда с нечистите средства на користта. Четенето, писането, публикуването, общуването с останалите автори, утвърждаването на собствената позиция и чрез инструментите на критиката са част от механизмите на творческия процес, който днес се разгръща наистина по нов и вълнуващ начин.

Творческият процес е продължителен, но той е и непрекъснат, а това предполага не само време, но и упоритост и постоянство в неговото осъществяване ежедневно. У нас нещата са стигнали до такъв предел, че учениците не четат, защото по-силни обстоятелства не дават възможност за протичането на нормален учебен процес. А това е така, защото въпросът преди всичко е практически, за да може да се разглежда и откъм неговата съдържателна, информационна страна.
Изходна предпоствака за работата ми с различните автори от Интернет е разкриването, чрез техните текстове, на онова безценно качество, което може да се развие в способност – става въпрос за невинността като черта на характера, която може да стане и познавателна характеристика, но и волева линия в поведението, за да се постави началото на интелектуалното съзряване.
Разбирането, вниманието и отговорността доминират по особен начин за всеки, който се е посветил на това да участва в литературния процес – специфичната особеност на изява за всеки от участниците изгражда неговия облик, за да се получи колективен процес от ярки индивидуалности. Критиката е носителка на скромността в литературния процес, защото чрез нея се разкрива реалното състояние на нещата, нивото, до което е достигнал всеки от участниците в процеса. Участниците в сайта са хора, проявяващи интерес към литературни занимания и основен показател за преценка на техните продукти са текстовете, които те представят за публикуване, а те очертават собствения процес на развитие на дадения автор.
Прагматизмът, разбиран като хуманен екзистенвциализъм, достига до самоосъзнаване на божественото у човека като негов път за нормално, т.е. за щастливо съществуване. В литературата има един факт, който не е за подценяване – става въпрос за естествения стремеж на авторите да описват собственото си състояние, спирайки до хоризонта на този предел, което днес придобива нов смисъл именно от гледна точка на връзката на индивида с цялостта. Мъдростта на човешката сетивност, доведена до своите божествени основания, разкрива съдбата на дадения индивид. “Божествено” е термин за разкриване на човечността на човешкото, за разкриване на нормалното съществуване, което днес тръпне в страх под угрозата на своето разнищване.

Да се схване преживяването като елемент на практиката, а с това и да се превърне в предметна област на философията, предполага значително познавателно усилие, но и наличието на адекватно преживяване, което поставя по нов начин разбирането за философията -не само и единствено като рационална, но като интелектуална наука, което я различава от другите науки.