Мистерията, наречена „български народ”

  

1.

Историческият капан в който попадна българският народ е ужасяващ – асимилация, обвеяна от отчуждението във вихрещите му се градации...Лумпенизацията на един народ!? В своята отчайваща самота българинът става и ляга с думата „обединение” на уста, доволен, че е изпълнил патриотичния си дълг. Но можем ли, имаме ли право, да говорим абстрактно за народа, пък било то, каквото било – хубаво или лошо? Не! Но първото нещо, което сме длъжни да кажем по темата е, че днешният българин участва в глобалния възпроизводствен процес като негов създател и затова погледът ми се отправя към поколенията българи, които изградиха новия, обинен и обединяващ се свят. И затова, уважението към отиващите си поколения българи е първата насока в политиката на Съюза на Писателите от Интернет. Марко Недялков, Ганчо Бакалов, Иван Кръстев, Кирил Дачевски, Латун Латунов, Аспарух Вангелов, Йоло Денев са негови почетни членове, а вниманието ми е насочено практически и към десетки други българи, които с гордост и благодарност са посрещали думите ми за нашата съпричастност към съвременната история, чийто мащаб е вече нов. От тази гледна точка можем да проследим историческия път на българите, за да открием Завета на предците за верния път в живота, защото днес това е едно от най-важните неща.

 

2.

Имало е времена, когато България е била държава от герои, уважавана и почитана от всички други държави и народи. Говоря за България на Авитохол, за която индийците и иранците са запазили спомена като своя прародителка. И все пак, този горд народ, за да се запази, започва своите велики преселения и стигаме до наши дни, за да се запитаме: в днешната ситуация какво представляваме като народ? Отговорът на този въпрос е невероятно сложен ако си позволим да разсъждаваме абстрактно, а историческите ни корени говорят, че българинът носи в душата си, от една страна, духа на Авитохол, но, от друга страна, този дух е загърнат в покрова на вероломството на нашите врагове. Невероятна историческа карма, която поставям като факт на моите по-нататъшни разсъждения.

 

3.

Законът на честта, завещан ни от Авитохол?! Велик принос на българите в съвременната ни история, но и реалност, която съществува, под някаква форма, у всеки един от нас, за да ни покаже силата ни, но и слабостта ни, а и съдържателния път на националното ни обединение, обоснован теоретически и прокарван практически от Съюза на Писателите от Интернет, задъхващ се от родилните напъни на своята слабост.

 

4.

Народ! Велика дума, с чието произнасяне челото ти се изправя малко по-високо, пулсът ти се учестява, а гърдите ти стават средище на най-благородни пориви. Но това е дума, която от устата на Игнатий  - Васил Иванов Кунчев прозвучава така:”Народе????” за да се запечата в сърцата ни като последното послание на Апостола, съхранило нюанс на великото му смирение, отекващо и като предупреждение за отговорността към собствената ни съдба. А тази отговорност променя пункуацията днес така: „Народе!!!!” за да разберем, че не някой трябва да ни обединява, защото ние сме обединени от глобализационния процес на асимилацията, а да се самообединяваме по закона на Авитохол, издигащ умножената сила на общността като изтчник на онази менталност, която блика в гърдите на нацията като нейна собствена сила. Да! Всеки българин носи в сърцето си умножената сила на света като своя Съдба, миросала го с клеймото на отчуждението, вихрещо се и като лумпенизация и простащина, задушаваща живеца на хуманното ни преживяване.

 

5.

След Освобождението английски журналист, минал по българските земи, стига до извода, че българите са млада и жизнерадостна нация, но българинът е ненадминат в едно отношение – да вреди на себе си.Последните 20 години от нашата история потвърждават този извод. Българинът е в наддаване със Смъртта, превръщайки асимилационните процеси в Само-унищожение. Тъканта на народа е пронизана от разложителното присъствие в нея на некомпетентни държавни служители, на секти и религиозни организации, на шарлатани от всякакъв калибър. Кратката история на Съюза на Писателите от Интернет по категориченв начин потвърждава това злощастно обстоятелство, което се втъкава като устойчива страна на дейността ни със своите манипулативно-репресивни форми на проявление.

 

6.

Историята на българската литература бележи и позорната линия на драстичната несъвместимост между средата и творците, която несъвместимост е изразена и чрез изблиците на дълбоко разочарование, изказани в мигове на слабост. Но и кои пък са тези творци, които системно и упорито, практически са работили сред народа? Служенето с перо на народа си има своето значение наистина, но то е свързано и с онази необходима, практическа работа, която творецът най-добре знае и може да свърши. Само в непосредствена връзка с народа можеш да стигнеш до онези дълбоки, екзистенциални пластове, които той е заровил дълбоко в сърцето си и не допуска случайни хора да се ровят там.

 

7.

Философията на прагматизма, разбиран като хуманен екзистенциализъм, е логика на подхода ми при разработването на Основите на Новата Литература, която функционира и като метод в работата ми по създаването на писатели, защото Съюзът на Писателите от Интернет е Училище за Писатели като хора, носещи в сърцата си Закона на Сърната, завещан ни от нашите предци, което завещание е адресирано днес към света.

РОБСТВОТО И ПЕТ ВЕКА ДА МИНАТ, ЩЕ НОСИ ОЩЕ БЕЛЕЗИТЕ ТОЗИ НАРОД!
БИЛИ СА РАВНИ В РОБСТВОТО И КОГАТО Е ДОШЛА СВОБОДАТА ЗАВИСТТА И ОМРАЗАТА СЕ Е ЗАВИХРИЛА И СЕ ВИХРИ С ПЪЛНА СИЛА И ДНЕС

ЗАЩО ЕДНИ ЩЕ СА ПОВЕЧЕ ОТ МЕН..ЗАЩО ...

И ТАКА НА ДЪНОТО НА БЛАТОТО И НЕМА ИЗМЪКВАНЕ..НЕМА!
И ИЗБОРИТЕ ТУК СЕ ПЕЧЕЛЯТ С ОМРАЗА... С НИЩО ДРУГО

ТРЕБЕ ДА СМЕ РАВНИ..ЗАКОН НА РОБСТВОТО И НА ДЪНОТО

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

В хубавия ти коментар има и нещо забележително, казано с една дума:"С обич..." Това е заветът на предците, който ние го преоткриваме и чрез собствен опит. Ето защо въпросът е, след като си казваме тези неща, какво правим заедно? Това, което правим е опит за диалог, за да преминем и към нещо друго - да направим, макар и малка, такава общност, каквато ние искаме, а това е Съюзът на Писателите от Интернет. Ако имаш ти друго предложение, моля!

С предложение за приятелство!
Валери

ЗА МЕН Е РАДОСТ ДА ПРИЕМА ПРИЯТЕЛСТВОТО ВИ!
И ВИНАГИ СЪМ ПОДКРЕПЯЛА ТОЗИ СЪЮЗ ОЩЕ В САМОТО МУ СЪЗДАВАНЕ! НУЖЕН, ВАЖЕН И ИМА БЪДЕЩЕ,МНОГО МОИ ПРИЯТЕЛИ СА В НЕГО!

АКО МИ РАЗРЕШИТЕ ЩЕ КАЧА ЛИНК-АДРЕС НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ ОТ ИНТЕРНЕТ В РЕКЛАМНИЯ СИ БАНЕР

ИЗЛИЗА В ЖЪЛТО ПРИ ПУБЛИКУВАНЕ НА ВСЯКА МОЯ ТВОРБА..
ВСИЧКО ДНЕС Е РЕКЛАМА,ПОНЯКОГА АГРЕСИВНА,ПОНЯКОГА СТИЛНА..НО В ТОЗИ ОКЕАН ТРЯБВА ДА СЕ ОТКРИВА..ТРЯБВА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

http://www.jivotyt.com/

БЛАГОДАРЯ ВИ, КАЧИХ ГО! ЩЕ ГО ПРАТЯ НА ПРИЯТЕЛИ ТУК В БЛОГА, НЕКА ГО ОТКРИЯТ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ