Литература, писатели, творчески процес - 28

1.

Вик през бурите

Автор:Петър Рахнев

"Ако Бог е откъм нас, кой може да бъде против нас?"

(Римляни 8:31)

Прикрий се в мене от злини и хули,

до светла диря да те изведа,

че впила ни съдбата, властно брули,

в очите ни вгнездявайки беда...

И в кръпките на чувствата любима,

се вихря до звездите замечтан.

Щастлив съм и в съня ми, че те има

и светиш като бисер в жарка длан.

Във пътя си крещя от ярост често.

Разклащат ме до корен рой сплетни.

Несбъднати, мечтите връщат ресто

надеждите от миналите дни.

И нека като бурята да стенат,

ведно ще ги със чувствата взривя,

че пътя към целта да не намерят,

ако без тебе трябва да вървя!

1.1.

Когато ти душата си пред мен разкриваш

В диалог с Петър Рахнев

по повод на „Вик през бурите”

Когато ти душата си пред мен разкриваш,

показвайки си чувствата така открито,

сякаш че грях от самозванците отмиваш

за нещо много просто, но от тях пропито …

Във липсата на таз менталност е злината,

носена и от авторите самозвани,

разбиращи, че социална е бедата,

но преживяващи се само за призвани

с това, че пеят чрез абстрактен хуманизъм,

пишейки къде, какво нещо са дочули

и преповтарят арогантно нов цинизъм,

щом се вписват в произвежданите хули.

Пред нови хоризонти автори изведох,

громейки съществуването им безстрастно

и целия процес до таз менталност сведох,

но тези мързеливци гледат безучастно.

Като поквара леността в тях се е впила,

че са във кръговрата на старата следа –

чрез лицемерието правят дума мила,

ставайки така носители на таз беда.

Посредствеността в стадото се проявява,

лъжейки чрез естетизираните тръпки

и чрез пошлостта в обществото се внедрява,

покривайки го с деградиране от кръпки.

И Рахнев даже, чрез абстрактната любима,

се опитва да покаже порива втъкан,

защото без него страстта е нетърпима –

автор голословен имитира … замечтан.

Превърни менталното във твоя ясна цел

и щом казусът, издигнат тука, е разбран,

ще вихриш словото в прагматичния предел,

защото вече в борбата си протегнал длан.

Но хубосникът песоглавец бърчи вежди –

във работилницата си кове интриги,

прикрил се плахо в поетичните надежди,

а уж народа той спасява от вериги.

Разбирам Петре, искрената твоя ярост,

в която е втъкана чувствителност жарка,

защото през живота си пренасяш младост –

на твоята духовна изграденост арка.

Чрез слово света на злото вече обвини

и сам разбираш болката, че е то само –

разтърсват те жестоко различните сплетни,

но не се организираш да вървим ведно.

Душите на поетите и днеска стенат –

ти търсиш смисъла на писменото слово,

а самозванците не могат да го вденат

и трябва да се обяснява тук отново.

Стадото кръжи без път, без борбата дива –

то за обноски и просвета настоява

и от преструвката на радост се опива,

с което силата на общността взривява.