Литература, писатели, творчески процес - 18

 

1.

СТАРИЯТ ПРОФЕСОР

Автор:Богомил Костов

 

Тогава влязох - плах и смутен,

В онази къща - всред града лъжовен,

Която себе си бе заблуждавала - че е от село,

Отмервайки пропорциите на Манхатън.

 

Старешкото легло

Разкриваше със твърда белина,

Безсънни нощите на плутократа.

На бюрото искреше в полумрак,

Отломък древен - мрамор изкопаем -

Красавица – Богиня - погинала всред немощ,

А днес останала дори без име.

 

Погледнах примиреният човек в очи,

И в тях открих - Началото на Себе Си,

На Миналото - вечният кристал,

И Бъдещето – тази мимикрия,

Подир която всеки се захласва,

А можеби и краят на Останалото Вечно Време …

 

- Това е тя,

Той каза и добави,

Това е Ханна от Освиенцим -

Която повече не се завърна …

 

А камъкът бе непребродно древен,

А аз – порочно и безумно млад …

 

Преди да се оттегля старецът заплака,

А после ме изпрати със разбиращи очи,

Които никога не бих забравил.

 

О! Мъдростта постигната,

Подир проучване на Вековете,

Която често подобава Тиха Лудост …

 

 

1.1.

Посредственият е човек с характер плах

 

Четейки:”СТАРИЯТ ПРОФЕСОР”

от Богомил Костов

 

Посредственият е човек с характер плах,

маскиран с поведение лицемерно –

воюва той, заровил си краката в прах:

злобата му е мерило правомерно ...

 

Дебне в Интернет и ежи се нарочно –

безумното слово крие във насмешка,

но може ли поведение порочно

да му се признае за случайна грешка?

 

Под чуждо име, показващ се като смутен,

стимулира поведение на грижовен,

но демаскира и характера осквернен,

кодиращ текстовете чрез език лъжовен.

 

Фокусиращият факт в текста му е къща,

запазил също спомените за леглото,

ала няма начин, чрез хватката присъща,

да прикрие някъде злобата в окото.

 

Похотливостта в текста му агонизира,

но тя е изворче на край, а не начало –

мозаечното мислене си фантазира,

че може да послужи като огледало.

 

Издигам чувство трансментално като вечно,

визиращо добре и хората случайни,

а те са източник на чувство безсърдечно,

достигащо до отношения нетрайни.

 

О, да! Трансменталното е порив съкровен,

но битката се води на глобална сцена –

народът, в дълбоките подмоли, осквернен

извежда за живот и всяка твар зелена.

НА АСЕН МАРКОВ
(C)1977-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

СЪС СКЪСАНИТЕ СТРУНИ НА ЦИГУЛКА,
ТОЙ БЕДНИЯТ СЕ МЪЧЕШЕ ДА СВИРИ;
ЗАЩОТО ВЯРВАШЕ ЧЕ ИМА ВЕЧНОСТ,
И ТАЗИ ВЕЧНОСТ -
ДИРИ ХОРА КАТО НЕГО.

ПРЕЗ ПРЪСТИТЕ МУ СВЕТЛИНАТА ЛУДО БЯГАШЕ,
А ПО СТЕНИТЕ СЕНКИТЕ БУШУВАХА,
ПЕТЛИ БЕЛЕЖЕХА - ЧЕ ИДЕ ВРЕМЕТО,
НА ТАЛАНТЛИВИТЕ БЕЗДОМНИЦИ-БЕЗСМЪРТНИЦИ.

ТЪЙ ВСЯКА НОЩ ДО КЪСНО УТРО,
НАД НОТИТЕ СЕ ТРУДЕШЕ ПРИВЕДЕН,
НАД НОТИТЕ ЗАМИРАШЕ ПРИВЕДЕН,
ДОКАЗВАЙКИ НА ВСИНЦА И МНОЗИНА,
ЩО НОВА МУЗИКА ЗАДАВА СЕ И ИДЕ,
ГОТОВА ИСТИНАТА ДА ПОТУЛИ.

СВЕЩТА ДОГАРЯШЕ ВЪРХУ СЪРЦЕТО МУ,
ПЕТЛИ ПРОРИЧАХА НАЧАЛОТО НА КРАЯТ,
НО ТОЙ НЕ ВИЖДАШЕ КАКВО ГО ЧАКА,
НО ТОЙ ПРЕДВИЖДАШЕ ОНУЙ -
КОЕТО ВСИНЦА НИ ПОГУБВА.

А ТОНОВЕТЕ ГЛУХИ НА ПИАНОТО,
ВЪРХУ ХАРТИЯТА ВОВЕК ЗАЛЯГАХА,
ПРЕВЪРНАТИ В ПОСЛАНИЯ ПРОРОЧЕСКИ,
ОТПРАВЕНИ ДАЛЕЧ-ДАЛЕЧ ВЪВ КОСМОСЪТ,
КЪДЕТО МИГОМ СЕ РАЗТВАРЯХА.

ОТ СКЪСАНИТЕ СТРУНИ НА ЦИГУЛКА,
ТОЙ БЕДНИЯТ ИЗВЛИЧАШЕ ПОЕЗИЯ;
ЕДНА ЖЕНА В КОЯТО ВЯРВАШЕ,
ДАЛЕЧ ОТ НЕГО ГО ПРОКЛИНАШЕ;
ЗАЩОТО ВЕЧНОСТТА НЕ ВРЪЩА НИКОГО,
ПРЕВЪРНЕ ЛИ СЕ В МРАЧНО ЕЖЕДНЕВИЕ.

А ВЪЗДУХЪТ -
О!, ВЪЗДУХЪТ ОКОЛО НЕГО ВЕЧНО ПАРЕШЕ,
ОБАГРЕН ВЪВ САКРАЛЕН БЛЯСЪК,
ДОКАЗВАЩ ЧЕ НЕДОСТИЖИМОТО,
ПОНЯКОГА НАПОДОБАВА ЧУЖДА ЖЕНСТВЕНОСТ.
The End 12.11.2013.

БАТКО - БРАТКО - БАТКО - ВСИЧКО Е ОТ ЖЕЗЪЛА МОЙСЕЕЕВ, УВАЖАЕМИЙ!?!

"Издигам чувство трансментално като вечно..."
Поздрави!

Благодаря!