Прочетен: 390 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.11.2010 17:53
В информационното пространство изразът „гражданско общество” е приел доста широка употреба, но идеологическият му оборот обяснява този израз като „неправителствени организации”, „неправителствен сектор”, „сдружения на гражданите”, което определено е насочено към обезсмислянето на проблематиката, свързана с развитието на гражданското общество. Нека да направим опит да си изясним какво е това „гражданско общество” и какво е значението му за нас самите!
Изразът „гражданско общество” възниква и се утвърждава през 18-ти и началото на 19-ти век във връзка с формирането на нациите и изразява конкретната структура на дадената нация, изграждаща системата на обществените отношения. За едно общество, тръгващо по пътя на демокрацията, развитието на гражданското общество има първостепенно значение и самата чиновническата прослойка би следвало да работи в тази насока, защото точно това изразява много точно националния интерес, защото развитието на системата на обществените отношения, от една страна, е продукт на икономическите отношения, но, от друга страна, те стимулират развитието на социалната структура на обществото. Веднага става ясно, че с израза „гражданско общество” съвременната идеология имитира демокрация, връщайки ни с един век назад в историята.
Историческото развитие на нациите доведе до един резултат, който изненада и самите политици, които в продължение на цяло десетилетие (1989 - 2001) не можаха да се ориентират за това какъв да е пътя на човечеството и в крайна сметка американо-английската политическа мисъл измисли глобализацията, която е опит за вкарване на новото историческо съдържание в старата форма на развитие, но, независимо от това, историческият резултат е налице – светът се обедини и гледната точка на съвременния човек се премести от гражданското общество към обобществилото се и обобществяващото се човечество, което означава, че и националният интерес се измерва вече с мащаба на интеграционните процеси в света. Казвам «интеграционни», а не «глобализационни», защото двата типа процеси, макар и да се развиват като страни на съвременния възпроизводствен процес, имат и своя, относително самостоятелна, специфика, която трябва да се отчита при формирането на националната политика на всяка страна.
Глобализационният процес приобщава малките страни, като България, чрез тяхното денационализиране и затова няма нищо чудно, че у нас деградацията нахлу с такава сила, че превърна асимилационния процес във водещ анти-обществен процес, демаскиращ отсъствието на национално отговорна интелигенция у нас, но показа, че интелигенцията, която още със самото си възникване, като аристокрация, се оказа загниваща обществена прослойка, достигна до такъв праг на който собственият й драматизъм се превърна в национална драма, свързана и с това, че съвременния обществен процес не се познава, а колкото той не се познава, още по-печална е ситуацията от гледна точка на нейното идеологизиране, нямащо нищо общо с мобилизирането на нацията към съзидателно действие за излизане от капана в който се озовахме. Нещо повече – всеки опит да се направи нещо конструктивно, дори и да пуснеш една разумна статия в Интернет, се приема враждебно и системата за пречене се задейства със завидна точност и бързина.
Съвременното гражданско общество, имащо като своя гледна точка не глобализиращото се, а интегриращото се човечество е предметна област на разработените Основи на Новата Литартура за които Основи съм информирал света, а задачата на авторите от Интернет, от една страна, е да формират бързо своя мироглед, защото те самите вече заемат ново вясто в света, а, от друга страна, също бързо да започнат да се обединяват в различни структури, борещи се за вписването си в съвременния възпроизводствен процес и тогава погледът ни няма да бъде ориентиран към някакви мъгляви пожелания за бъдещи действия, което е познат чиновнически похват, а ще бъде ориентиран към това, което ние самите правим в момента.
Чиновническата прослойка е част от гражданското общество, а тя заема особено място в обществото и би могла, защото е и длъжна, да подпомага процеса, но това не означава, че останалите граждани трябва да съзерцават отстрани какво правят чиновниците и „усилено” да ги критикуват за тяхното бездействие, оправдавайки така собствената си немарливост, разкриваща важна страна от процеса на лумпенизацията на нацията.
Новата Литература не се ограничава с писането на текстове, а текстовете, които създава са свързани с това, което реално се прави, но практическият творчески процес предполага и включване в него на авторите от нов тип, на онези автори, които са поели собственото си развитие и по силата на това, се самоосъзнават като прагматични хора.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69