В информационното пространство изразът „гражданско общество” е приел доста широка употреба, но идеологическият му оборот обяснява този израз като „неправителствени организации”, „неправителствен сектор”, „сдружения на гражданите”, което определено е насочено към обезсмислянето на проблематиката, свързана с развитието на гражданското общество. Нека да направим опит да си изясним какво е това „гражданско общество” и какво е значението му за нас самите!

 Изразът „гражданско общество” възниква и се утвърждава през 18-ти и началото на 19-ти век във връзка с формирането на нациите и изразява конкретната структура на дадената нация, изграждаща системата на обществените отношения. За едно общество, тръгващо по пътя на демокрацията, развитието на гражданското общество има първостепенно значение и самата чиновническата прослойка би следвало да работи в тази насока, защото точно това изразява много точно националния интерес, защото развитието на системата на обществените отношения, от една страна, е продукт на икономическите отношения, но, от друга страна, те стимулират развитието на социалната структура на обществото. Веднага става ясно, че с израза „гражданско общество” съвременната идеология имитира демокрация, връщайки ни с един век назад в историята.

 Историческото развитие на нациите доведе до един резултат, който изненада и самите политици, които в продължение на цяло десетилетие (1989 - 2001) не можаха да се ориентират за това какъв да е пътя на човечеството и в крайна сметка американо-английската политическа мисъл измисли глобализацията, която е опит за вкарване на новото историческо съдържание в старата форма на развитие, но, независимо от това, историческият резултат е налице – светът се обедини и  гледната точка на съвременния човек се премести от гражданското общество към обобществилото се и обобществяващото се човечество, което означава, че и националният интерес се измерва вече с мащаба на интеграционните процеси в света. Казвам «интеграционни», а не «глобализационни», защото двата типа процеси, макар и да се развиват като страни на съвременния възпроизводствен процес, имат и своя, относително самостоятелна, специфика, която трябва да се отчита при формирането на националната политика на всяка страна.

 Глобализационният процес приобщава малките страни, като България, чрез тяхното денационализиране и затова няма нищо чудно, че у нас деградацията нахлу с такава сила, че превърна асимилационния процес във водещ анти-обществен процес, демаскиращ отсъствието на национално отговорна интелигенция у нас, но показа, че интелигенцията, която още със самото си възникване, като аристокрация, се оказа загниваща обществена прослойка, достигна до такъв праг на който собственият й драматизъм се превърна в национална драма, свързана и с това, че съвременния обществен процес не се познава, а колкото той не се познава, още по-печална е ситуацията от гледна точка на нейното идеологизиране, нямащо нищо общо с мобилизирането на нацията към съзидателно действие за излизане от капана в който се озовахме. Нещо повече – всеки опит да се направи нещо конструктивно, дори и да пуснеш една разумна статия в Интернет, се приема враждебно и системата за пречене се задейства със завидна точност и бързина.

 Съвременното гражданско общество, имащо като своя гледна точка не глобализиращото се, а интегриращото се човечество е предметна област на разработените Основи на Новата Литартура за които Основи съм информирал света, а задачата на авторите от Интернет, от една страна, е да формират бързо своя мироглед, защото те самите вече заемат ново вясто в света, а, от друга страна, също бързо да започнат да се обединяват в различни структури, борещи се за вписването си в съвременния възпроизводствен процес и тогава погледът ни няма да бъде ориентиран към някакви мъгляви пожелания за бъдещи действия, което е познат чиновнически похват, а ще бъде ориентиран към това, което ние самите правим в момента.

 Чиновническата прослойка е част от гражданското общество, а тя заема особено място в обществото и би могла, защото е и длъжна,  да подпомага процеса, но това не означава, че останалите граждани трябва да съзерцават отстрани какво правят чиновниците и „усилено” да ги критикуват за тяхното бездействие, оправдавайки така собствената си немарливост, разкриваща важна страна от процеса на лумпенизацията на нацията.

 Новата Литература не се ограничава с писането на текстове, а текстовете, които създава са свързани с това, което реално се прави, но практическият творчески процес предполага и включване в него на авторите от нов тип, на онези автори, които са поели собственото си развитие и по силата на това, се самоосъзнават като прагматични хора.