Основи на литературата, Теория на литературата и Теория на художествената литература?! – 22

 

1.

Поезията и животът

 

В „Теория на литературата” от Пантелей Зарев съвсем правилно се прави опит да се постави като един от първите въпроси този за връзката на литературата с действителността. Целта на статията е да установи доколко написаното в този обемист том може да бъде признато като теория, а, че не касае литературата, в широкия смисъл на думата, се установява още със самото запознавани със съдържанието на книгата.

След като правилно изяснява значението на понятията „поезия” и „литература”, Пантелей Зарев започва разглеждането на проблематиката за „Литература и действителност”  по начин, който поражда съмнение относно строгата научност на изложението. Ето какво пише той:

 

„Нека от двата термина „поезия” и „литература” предпочетем втория и да си служим с него занапред” (с.11).

 

Това интуитивно предпочитание за мен например, е неприемливо и аз избирам да си служа с понятието „поезия”, когато става въпрос за художествената словестност и с понятието „литература”, когато говорим за цялата човешка словестност под формата на писменост. В своето етимологично знание „поезия” означава творчество, докато „литература” означава буква. В литературата такъв произволен подход, оставащ си необоснован, носи името „волунтаризъм”.

 

Основите на Новата Литература са разработени и като поезия, за да покажат приложението на философията, разработена и обоснована като хуманен екзистенциализъм и п този начин се формира прагматично направление в художествената литература, разбирана като поезия, но и като литература, за да покажат функционирането си като приложна логика по отношение на цялата словестност. В тази статия Основите на Новата Литература функционират като приложна логика по отношение на отделен текст, разработен от Пантелей Зарев, с ясната задача да се проследи, доколко той спада към литературата, под формата на теория.

 

И веднага авторът казва нещо с което не можем да не се съгласим. Той пише:

 

„Литературата в многовековното и в съвременното си съществуване има пряко отношение към човека и към социалния живот. В това се състои нейната непрекъсната активност. Извикана от живота, тя се обръща непрекъснато към него. Ето защо още големите епопеи – изображения на миналото, носят и смисъла  на познавателен документ, и идеята за бъдещето, идеята да се подтикне или задържи заложеното у човека. Така тези изображения имат стойност и на истини за обществения, моралния и духовния живот на времето, което са обхванали. Уважението към факта и стремежа към автентичността откриваме и в съвременното голямо изкуство.”(с.11-12).

 

Тук едва ли има нещо, което би могло да се отрече с изключение на това, че не става ясно коя е тази пряка връзка между литературата, в частност и поезията, и действителността. Умозрителното правене на теории води до това да се говори за предмета, а не да се твори предмета и поради тази особеност се подкопава авторитета на научното изследване, независимо от многобройните правилни, но оставащи си интуитивни, прозрения. Човешкото съзнание, което не е нещо друго освен наличното човешко знание, съществува във формите на езика и на писмеността. При това положение, художествената литература или поезията, както и литературата, разбирана в широкия смисъл на думата като съществуващата писменост, във всеки един момент следва да се развиват като един от продуктите на дейността, но в съответствие с възпроизводството и утвърждаването на хуманността в обществото, за да не се тръгне към неговото духуманизиране и цялостно деградиране. Опазването на заложеното у човека, а това е неговата природна невинност, може да се постигне по пътя на нейното непрекъснато възпроизводство, за да достигнем до извода, след Хегел, че детската невинност и невинността на възрастния човек не са едно и също нещо. В обществото невинността се развива като опосредована, но тя може и да бележи пътя на своето преждевременно деградиране.

 

А Пантелей Зарев продължава своите разсъждения, достигайки до следното обобщение:

 

„Бихме казали, че всяко словесно творчество има, макар понякога като проблясък, като досещане, постоянния белег на връзка с действителността, с обществото, с живота. В него откриваме обективното като преминало и усвоявано от субективното или субективното като реакция на обективното.”(с.12)

 

Съвсем правилно авторът се ориентира да търси връзката с действителността по пътя на взаимодействието между обективното и субективното, но самата тази връзка той не я вижда като дейност, а като реакция на субективността по отоншение на външните обстоятелства, което е израз на съзерцателен подход.

 

Многократните твърдения, че словесността е във връзка с живота не променят нещата, ако тази словесност не се види като продукт на определена дейност, която възпроизвежда и авторовата индивидуалност.

 

Правенето на литература е творчески процес, чиито продукти, от една страна, са знанието, съществуващо във формите на писмеността и езика, но и на индивидуалността на твореца на интелектуални продукти. В общественото разделение на труда, поезията, тоест – художествената литература и литературата, като цялата словесност, имат относителна самостоятелност, която, във всеки отделен случай, трябва да се разглежда конкретно. Това е уважението към факта – ситуативно разглеждане на действителността във връзка с която се произвежда една или друга словесност.

 

Основите на Новата Литература се разработват като дейност в която се въвличат и други автори с цел да се създава социалност, възпроизвеждаща хуманното преживяване на своите членове.Литературните занимания са хоби на много хора, но създаването на интелектуални продукти предполага достатъчно професионализъм, за да може те да бъдат действително литература, а не псевдолитература или анти-литература. За недопускане на такова нещо, в литературата водещо място се пада на критиката, но не на поучаващата критика, а на онази критика, която създава литература.

 

Причината за това Пантелей Зарев да стои на умозрителни позиции е липсата на зряла философия, която да му послужи като надеждна методология, която да приложи като логика на своя подход по отношение на творческия литературен процес.

 

2..

Творецът е със силата видима

 

Творецът в живота си е озарен –

с излъчването си духовно – мощно,

разгръща той свойта дейност вдъхновен,

трудейки се хуманно, денонощно.

 

Творбите му, с излъчване ментално,

към творчество и другите увличат,

но трябва в обществото социално

взаимно хората да се обичат.

 

Средата социална, благодатна

прочертава пътаката съдбовна,

а тя прераства като ароматна,

втъкавайки ни и нишката любовна.

 

От сила умножена окрилени,

твърците устояват на мълвата,

която иска да са те сломени –

плаши я силата им на словата.

 

Творецът е със силата видима,

която въплъщава и на книга

и нея той развива до любима

чрез гласа си, подобен на авлига.

  

3.

Съвременникът крещи, че иска да обича

 

В диалог с Марко Недялков

по повод на „Самочувствие”

 

Като човек, събрал в сърцето си света, цъфтя –

с тоз мащаб, в дни напрегнати, се аз прераждам

и птиците, захласнати ме гледат как летя,

че днес българските хоризонти аз разграждам.

 

О, не с цветята, с тебе Марко, разговарям,

с историческа менталност на българския дъх,

че страхът, като екзистенциалност, събарям,

защото днес светът изправя гордо своя връх..

 

Но този връх в тъмни облаци се пак прибулва,

а те са изтъкани от рекламен аромат –

чвекът на перото във него се охулва:

на сцената остава безобразен тарикат.

 

Хуманизмът на развитието – новороден

пътеката на хоризонта разгръща – нужен,

а този път на съвремието е съкровен –

опасен е наиситна, но и теменужен.

 

Съвременникът крещи, че иска да обича,

ала любовта ни Марко, не е птичи плясък –

много ясно виждам как човекът се увлича

в ритъма на ширещия се рекламен блясък.

  

От изложеното до тук, могат да се направят много изводи върху разгърнатото съдържание, но именно развитието на Основите на Новата Литеартура, като интердисциплинна научна област, предполага и появата на заинтересовани от нейното развитие автори по линията на практическото й приложение и затова тези хора не могат да бъдат други освен прагматичните хора, започнали да се прераждат в собствения си хуманизъм.

ВАЛ, ПОЕЗИЯТА Е ОЗАРЕНИЕ, ДОКОСВАНЕ НА ДУШАТА ...

КОЛКО СИ ПРАВ ПРИЯТЕЛЮ!
ТОВА НЕ Е ПРОФЕСИЯ, ТЯ Е МИГ И ТИ ПИШЕШ И АКО ГО ИЗПУСНЕШ..ПРОСТО ДИМ..НЯМА ГО

СПОМНЯМ СИ В ПЪРВИЯ САЙТ В КОЙТО ПИШЕХ ПРОЧЕТОХ УНИКАЛЕН СТИХ ОТ НЕПОЗНАТ АВТОР
ПРОСТО БЕ КЛАСИКА НАПИСАНО НА РУСКИ ЕЗИК. МИСЛЕХ СИ КАКВО НАХАЛСТВО ДА ПЛАГИАТСТВАШ

ПОПИТАХ АВТОРА... КОЙ Е ТОЙ..ТА ТОВА Е ВИСША ПОЕЗИЯ..
ОКАЗА СЕ ЧЕ Е ПОЕТА ЯКИМ ДЯНКОВ, ПЕЧЕЛИЛ НЕ ЕДНА И ДВЕ НАГРАДИ... ДОРИ ОТ СВЕТОВНИ КОНКУРСИ


СТАНАХМЕ ПРИЯТЕЛИ И ТОЙ МИ СПОДЕЛИ ЧЕ МУЗАТА НЕ ПИТА НА КАКЪВ ЕЗИК ЩЕ ГО НАПИШЕШ..НЕ ПИТАШ..ПРОСТО ПИШЕШ

НЕ МУ ПОВЯРВАХ..КАЗАХ КАК ПЪК НЕ..

НО МИНА ВРЕМЕ И АЗ НАПИСАХ НА НЕПОНЯТЕН ДИАЛЕКТ "МАТРИАРХАТ"
ПИТАХА МЕ ОТ КЪДЕ ЗНАЯ, ОТ КОЙ КРАЙ СЪМ А АЗ СЕ СМЕЯ И КАК ДА ИМ ОБЯСНЯ ЧЕ И ЗА МЕН БЕШЕ НЕОБЯСНИМО

С ОБИЧ ДЖУЛ

Към разсъждението, което правиш, едва ли бих могъл нещо да добавя.Като твое мнение, то изразява важни страни на творческия процес, но то ми говори и нещо друго, което искам да споделя с теб. Слушай!

Ти четеш публикация №22, която като научна критика е литература, а като свързана с приложение на Основите в художествената литература е поезия, а като използване на поезията за разгръщане на философията е и поезия, и литература, т.е. говоря за прагматично направление в литертурата, а всичко това е вълнуващо като Интелектуален Проект, защото става въпрос за обосноваване на Основите като Нова Научна Област, обоснована и чрез механизмите на интердисциплинността. Не е нужно всичко да разбираш от първи раз, но в тази книга, нашият диалог бележи нейното начало и това не трябва да пропускаш.

Бих могъл да взема отношение по нещата, които засягаш, но ще се спра само на едно - теб те слагам няколко степени над автора, когото ми сочиш, защото аз преценявам авторите не по това, което са написали, а по това каква душевност имат. Трябва да ме разбереш! И не пропускай, че Съюзът функционира в Интернет чрез водения от мен диалог. Вероятно ще трябва да се появиш във Фейсбук, където публикувам също.

ВАЛ, КЪТ МИ Е ВРЕМЕТО, НО МИ Е ПРИЯТНО ДА ОТКРИЯ БЛОГЕР И ДА ОБЩУВАМЕ

КАЗВАТ ЧЕ САМО КОГАТО СИ НАД НЕЩАТА..МОЖЕ ДА ГИ ВИДИШ..
ТОГАВА НАВЯРНО ГЛЕДАШ КАТО МЪДРЕЦ БЕЗ ЕМОЦИЯ..ВИДЯЛ, ПРЕЖИВЯЛ ВСИЧКО И ГЛЕДАШ ... РАЗБИРАШ ...ТЪЖНО БЕЗ ЕМОЦИЯ НО ГИ ВИЖДАШ

ТАКИВА КАЗВАТ СА ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ..НАД НЕЩАТА...В ДРУГ ТЕХЕН СВЯТ

Такова нещо "мъдрец без емоция" не съществува. Непрекъснатото противопоставяне е нещо, което имитира диалог, но не позволява на страните да влязат един в друг, за да стане завръзката на божественото. Ти май не следиш разговора ни? А аз ти поставям практически въпрос...

СЕДЕМ

Небето и земята са вечни.

Защо са вечни?

Те са неродени,

затова и вечно живи.

Мъдрецът върви след всички,

и така е пред всички.

Той е свързан с един, и така с всички.

Като действа без своето его,

той постига пълнота


лао дзъ

Екологичната катастрофа
показва, че и небето, и Земята
са болни
и ако не оздравеят,
могат и да си отидат,
което ще бъде край
за човека
при такова небе и Земя.

За да си мъдрец
не трябва да бягаш от обществото,
за да запазиш егото си,
а като работиш с един
ти помагаш на повече,
защото те виждат какво правиш.
"Мъдрец" е синоним
на "нормален човек",
а това, че мъдреците
са единици
говори не добре
за обществото!