Народът е във Фронт Национален
В диалог с Робърт Бърнс и Иван Вазов
по повод на:” На полската мишка, изровена от плуга ми”
Днес българинът, същество плашливо,
се влачи, в прахта глобална потопен,
но няма тука нищо предвидливо –
да не говорим за трепет съкровен ...
А този трепет, като трансментален,
вибрира чрез унеиверсализма страх,
че нямаме фундамент социален
и случайността превръща ни във прах.
Глобализмът днес ни асимилира,
защото сме без нормално общество
и в кризата това се резюмира
в човечността, като наше естество.
Човечността е нишка трансментална,
постигана в средата прагматична,
а битката кипи като глобална,
но нужна е позиция критична.
Автори в Нет-а с позиция дръзка,
показват чувството високомерно,
ала с човечността те нямат връзка –
показват поведение мизерно.
Еничерството тука се завръща –
вдигат глас българите разделени ...
Роднински връзки злобно преобръща,
а трябва, в ужаса, да сме единни.
Народът е във Фронт Национален,
осъзнаващ собствения интерес,
а той кълни и чрез Дух трансментален,
поставен във Рибново като процес.
1.1.
На полската мишка, изровена от плуга ми
Автор: Робърт Бърнс
Превод: Иван Вазов
Редакция: Валери Рибаров
Плашливо сивичко мишле,
защо пълзиш в страх по туй поле?
Какъв е тоз лудешки бяг?
Я, чуй и разбери:
не съм аз лош човек
и няма да те уморя.
Между природата и нас
прекъсната е всяка връзка.
Пълзи, зверче! И аз кат теб
съм сиромах-
търпя неволи и тъга,
че гина също в прах.
Да пооткраднеш ти умееш…
Но инак как ли ще живееш?
Та грях ли е ако класец
си сложиш във запас,
когато общият отец
с блага обсипва нас?
Ах, бедният ти дом е стрит
и ти от скърби си убит
и мъх едва ли ще намериш
за свойта къща ти…
А вятърът със зимен дъх
наоколо бумти.
Кога полето пожълтя
и жарко лято отлетя,
ти казваше си на ума:
“Тук ще презимувам…”
И ето, топлия ти кът
срути го моят плуг.
А колко работа и пот
ти коства този пръстен свод!
Пропадна всичко – труд и дом!
Ще падне скреж
и ти ще бягаш плачешком,
че от студа ще да умреш.
Не само с тебе, звяр злочест,
такива безобразия стават днес!
Тук всичко е лъжа и сън-
за щастие мислим, ето на,
а злобната съдба отвън
подготвя ни злочестина.
Но ти като мене не копнееш:
ти с настоящето живееш,
а в мойто минало стоят-
години тъмни се редят
и мъки праща ми светът,
със мен да бъдат занапред.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69