Народът български остава скромен

Четейки:”О, Ботев ...”

от Иван Вазов

Народът български остава скромен,

но без водачи верни той линее,

а „приятелите му” правят помен

и той със негативност се родее ...

Свят глобален неуморно той гради –

отрече се от всичко, за децата,

но днес му натрапват всичко от преди,

за да оправдаят така бедата.

Българинът носи душа велика,

но в невинността стига до наивност –

затуй във него злоба вече блика,

а тя не сочи пътя на градивност.

Без общество гине тоз народен Храм –

в отчуждение българинът гние:

чувства, че не може да живее сам

и иска пътя собствен да разкрие.

Съюзът интелекта му запали,

навлизайки дълбоко във сърцето,

и изгради му нови идеали,

които са втъкани във небето.

Глобален свят на всички хора даде,

показвайки се и жертвено готов,

че заедно със други го създаде,

воден във пътя от вечната любов.

Днес българинът губи свойта вяра –

връхлитат го процеси деструктивни:

спасението му е нова мяра,

но не вярва на приказки наивни.

1.1.

О, Ботев ...

Автор: Иван Вазов

Из"Подъл ли е българският народ?"

О, Ботев храбри! душа велика!

Къде се скиташ с момците твои?

В кои долини? в кои усои?

Дали там, дето Витоша вене?

Ил там, де Янтра тъжовно стене?

Или ти падна във бой ужасен,

Във кръв душманска, кат лъв оквасен,

С чело сърдито, с угроза люта?

Но де духът ти сега се лута?

Кои долини, кои балкани

Той пълни днеска със плач, стенание?

Дали се вие над село родно,

Де бистра Тъжа, тъжи безплодно?

Де твойта майка тъй жално пела

И три годин е сина клела?

Или печален и безнадежден

На връх Юмрукчал, висок и снежен

Е той застанал и мълком гледа

Как турчин губи балкански чеда?

Стани, о Ботев и разсърди се!

И ти, Балканйо! я намръщи се,

И с вихри, бури, ведно ревнете

И гръмогласно така кажете:

Народ, кой дава таквиз герои,

Не подъл, низък, а храбър той е!

Езици лоши тогаз ще млъкнат,

Клевети злобни ще в миг заглъхнат.