Литература, писатели, творчески процес - 1

 

 

1.

Увод

 

       С тази книга „Литература, писатели, творчески процес” продължавам работата на Съюза на Писателите от Интернет, внасяйки и качествнено нови моменти в тази дейност, свеждащи се до засилване на коментарния характер към публикуваните текстове, но и до развиване на коментарно-рекламната страна на процеса с цел да се подобри информираността на участниците в групите на Съюза и по отношение на самия литературен процес, но и по отношение на формиращата се авторска индивидуалност, както и по отношение на самия произвеждан продукт. Всичко това ще очертае много по-директно, но и много по-точно границите и съдържанието на функциониращия творчески процес, което ще дава нови възможности и на участниците, но и на критиката да придвижват напред функциониращите тук процеси.

 

2.

Въведение

 

2.1.

Проблемите ни са безкрайно сложни

 

Проблемите ни са безкрайно сложни –

преживяването чрез страх ги мери:

напомня то за мерки неотложни,

че и сърцето почна да трепери ...

 

На сцената показват се вампири,

изискващи смъртта сред нас да зрее

и от насилие кове синджири –

мъстта коварна във душите зее.

 

Животът винаги има своя Кръст,

сравняван много често със Голгота,

но днес Користта световна носи мъст,

отравяща на хората живота.

 

Конфликтите превръща тя във почва –

светът, смразен надиге се и гледа:

процес срещу насилие започва –

единството е най-напред победа.

 

Да! Свободата даром се не дава –

светът единен днес е нова Кула,

но Глобализмът нещо отмъщава,

показвайки значимостта си – нула.

 

Подмолите световни носят гнилост –

сред тях, със свое място, е творецът:

в борбата сложна носи той и милост –

към нея се домогва и хитрецът.

 

Подходът на Съюза са крилата,

носещи прагматичните нагласи

и хората достигат небесата

с души, превърнати в иконостаси.

 

Социалността, когато е ясня,

съществуването е във надежда,

защото трансменталността съгласна,

към нови хоризонти ни повежда.

 

Съюзът, със своето място скромно,

участва във развитието смело,

виждеайки значението огромно

от текст да минем и към дело.

 

Усилията общи ме окрилят

като източник на прагматичен ум,

а текстовете дейност ще подсилят,

бореща се и срещу рекламен шум.

 

Обществото сякаш движи се назад,

а всъщност всеки ден се интегрира –

социални структури са във разпад,

а Глобализмът сила парадира.

 

Процесът на развитието е лют,

защото хората са отчуждени,

ала аз във Интернет развивам труд,

запазващ поривите съкровени.

 

Така, с поглед вперен смело и напред,

разгръщам хоризонтите широки –

градя цялост у писател и поет,

отчитайки капаните жестоки.

 

Можем работата си да продължим,

достигнали до степен трансментална,

защото любов, един на друг, дължим,

а тя е със основа социална.

 

Приятелството – сила умножена,

във Интернет развивам чрез езика,

а словото е радост споделена,

която, като трансменталност, блика.

 

 

3.

Въпросът на Росица

 

       Пишейки горните редове, получих следния въпрос от Росица Петрова:"Защо можем да пишем за болката, за липсата на любов, за несподелената любов, но не и за чувството, наречено Любов"?

 

       Въпросът на Росица Петрова е добър повод да споделя следното:

 

       Първо. Първоначално този въпрос малко ме изненада, защото с Росица водя поетичен диалог от около десет години в резултат на който диалог любовното Съ-преживяване превърнах в предметна област на любовната лирика, отхвърляща хедонизма като идеологическа форма на любовта. Нещо повече, първата книга, която написах след запознаването ми с Росица, озаглавих:”Озарението на любовното Съ-преживяване”.

 

       Второ. Съ-преживяването на съвместната дейност има две равнища, които могат да бъдат правилно разбрани като любов и като приятелство – любовта, като работа за духовното израстване на другия човек и приятелството, като умножена на степен любов.

 

       Трето. Преживяването на страстта и Съ-преживяването на единната плът са различни равнища на чувствата, първото от които може да бъде разбрано като равнище на идентичността на индивида, а второто, като любовно чувство, което е предмет на любовната лирика.

 

       Четвърто. Човек може да пише за болката, когато изпитва болка, може да пише за обзелата го празнота, когато я преживява, може да описва мъката от разлъката и всичко това е достатъчно сполучливо, но остава встрани от любовта и не може да пише за любовта по простата причина, че не я познава, а любовта има и една първоначална степен, която е свързана с опитомяването на страстта по пътя на изграждането на интелектуалната способност.

 

       Пето. В многобройните публикации, които съм направил в Интернет, въпросната проблематика, за любовта и за приятелството, е осветлена с подобаваща коректност с което се поставиха и Основите на литературата, защото любовната лирика бе критично анализирана от позициите на разработената от мен философия.

 

 

4.

Назад към Въведението

 

       Поетичното Въведение, а и всичко казано извън него, предполага анализ на разгледаното съдържание, за да се върнем към първата способност на писателя, изразяваща се в способността му да чете различни по сложност текстове.

4.1.
Какви са проблемите на Съюза? Защо ги разглеждаме през призмата на страха? Какви са неотложните мурки, които можем да вземем? Защо сърцата на хората днес треперят?

4.2.
За каква сцена става въпрос? Какво се има предвид под „вампири”? По какъв начин днес смъртта зрее в обществото? Какви са синджирите на насилието днес? В чии души днес зее мъст?

4.3.
Как да разбираме Кръста на живота? Защо този кръст тук се сравнява с Голгота? Коя е световната Корист? Защо тя носи мъст? Какво днес трови живота на хората?

4.4.
Каква е природата на съвременните конфликти? Какво вижда светът в тези конфликти? Кой е този процес срещу съвременното насилие? Защо единството тук се разглежда като първа победа?

4.5.
От какво трябва да се освободи човечеството и как е възможно това нещо? В какво се изразява новото единство на света? Каква е природата на Глобализма и каква е неговата значимост?

4.6.
Как да разбираме това „световни подмоли”? Защо тези подмоли днес са гнили? Какво е мастото на твореца днес? Защо творецът носи милост за човечеството? За какъв хитрец става въпрос?

4.7.
Какво е това подход? За какъв Съюз става въпрос? Защо подходът на този Съюз се разглежда като „крила”? Какво е това „нагласа” и каква структура е та на индивидуалността? Как да разбираме израза „небеса”? Кога става възможно душата да се разглежда като иконостас?

4.8.
Какво е това „социалност”? Кога социалността става ясна? Какво е мястото на надеждата в прагматичната структура на индивидуалността? Обяснете съгласието като характеристика на трансменталността, моля!? За какви хоризонти става въпрос тук?

4.9.
За какъв Съюз става въпрос? Какво е мястото на този Съюз и защо то е скромно? В какво развитие участва този Съюз? За каква огромна значимост става въпрос и как се прави тя практически?

4.10.
Общите усилия могат ли да се разглеждат като умножена сила? Защо тази сила е източник на съзнанието и на кое съзнание по-точно? Как словото става източник на дейността? Какво е мястото на рекламата в съвременния обществен процес?

4.11.
Защо съвременното общество се движи назад? Каква е разликата между Глобализацията и Интеграцията? Кои социални структури днес се разпадат? Какъв е Модела на съвременния свят?

4.12.
Какво отчуждава хората? Каква е ценностната система на Съюза на Писателите от Интернет? Кога поривите стават съкровени?

4.13.
Защо погледът ми е вперен уверено напред? За какви хоризонти става въпрос? За каква цялост става въпрос? За какви капани става въпрос и защо те са жестоки?

4.14.
Как се характеризира трансменталната степен? Как социалността е основа на любовта? Защо любовта е и момент дължим?

4.15.
По какъв начин езикът и писмеността се използват от Съюза за развитие на приятелството в Интернет?