Глобализмът се оказа тежък праг

Живота можем ли да разгадаем

във съвременния ни, глобален свят

във който непрекъснато желаем

преживяването ни да бъде цвят,

запазващ трепетите буйни, свежи,

които разпукват, сякаш са цветя,

поддържащи духа ни на младежи

и носещи в страховете красота.

А какво е туй „наситена жажда”,

кълняща в преживяване човечно,

защото точно тя любов поражда

чрез чувство много просто, като вечно,

а то, чрез интелекта ни, живее,

даваща, в хармония, красотата

и с интегрирането се родее,

че то е перспектива на Земята.

Страх минира път пределен и жесток,

със коловозите на нищетата

и затуй разказвам как се става бог,

отхвърлил порива на самотата.

Стихът ми, със трансменталност украсен,

показва на съвременника братство,

което е път житейски – съкровен,

градящ действителното ни богатство.

А какво е пък, „трансментална тръпка”?

И кой ще опише нейнния процес,

сравнявайки я даже и със пъпка

като отстоява духовен интерес?

Но ако ти описваш чувство крайно,

което вечността ти обещава,

ще почувстваш, че става то нетрайно

и иска подличко да те предава.

Глобализмът се оказа тежък праг,

затова че се превръща в суета,

щом във автора до тебе виждаш враг

в отношение, засято с глупостта ...

Мирогледът драги, се оказва Вот,

но за него се изисква интелект,

интегриращ се в нормалния живот

като прави от писателя субект.