Докосвам нежно детската главица
и приказка разказвам деликатно –
за момчето подало мях с водица
на хайдутина, паднал в плен внезапно.

Историята е така жестока,
че внучето ни потръпва със глава,
разбирайки съдбата едноока,
преразказвана чрез моите слова…

-Във живота има тежки правдини,
които често стават на камбана,
когато прекъсват леко съдбини –
словата ми и майка му подхвана.

-Във историята бушуват хали –
казва баба му и бебето люшка.-
Героят други хора са предали:
малкият е скрил главата хайдушка.

Тъй животът непрекъснато върви
и всеки зрял човек добре го знае:
човешката история все кърви,
а робът се научи да си трае.

Животът чрез парите е чудесен,
но защо за тях някой все умира,
а щом така се прави да е лесен,
изход чрез колизия се намира!?!?

Въпроси
на Сам и Пая

Защо ли слънцето изгрява,
мамо, в този ден?
Пчеличката мед сладък дава,
защо не е солен?

Защо си имам две ръчички?
До онзи облак бял
ще можем ли да идем всички
и да го гушнем цял?

Дърветата в небето още
защо ли не летят?
Защо луната свети нощем
звездичките щом спят?...

Усмихвам се… Въпроси сто
задават ми децата:
Защо? Защо? Защо? Защо?
И гледат ме в устата.

И отговори да получат
очакват те сега,
веднага искат да научат
всичко за света.

Не бързайте да порастете,
деца, пазете все така
наивното и нежно цвете
на тази ваша чистота.

А аз, порасналата вече,
приспала детството у мен
със плюшеното меко мече
прегърнато в далечен ден

един въпрос ви питам само:
как мога в мен да съчетая
тялото си станало голямо
и детската невинност тая?

Божидара АНГЕЛОВА

А приятелството, родствено на любовта

В отговор на "Въпроси"
от Божидара Ангелова

Невинността при нас и възрастните мамо,
съдържа много съществено различие -
ти крепиш ни на всеотдайното си рамо
и ние не изпадаме във двуличие,
а възрастните губят своята невинност,
защото тя е така опосредована -
чрез предметния свят навлизат във наивност,
а тя с идеологеми е бинтована.

А приятелството, родствено на любовта,
достигащо свойто бурно озарение,
на всеки възрастен, с ум, възвръща радостта,
а тя се развихря като вдъхновение,
което чертае път прагматичен - вечен
и като родствен на невинността ни детска,
поддържа във гърдите пламъка сърдечен
във среда, организирана като светска.