До авторите в Интернет – 123

1.

Без ... име

Автор:Марияна Кондова

Защо ли всичко виждаш, и всичко усещаш,

към мен щом погледнеш и предусещаш,

че аз се боря със свян и смущение,

пристига за мене свято вълнение?!

Защо ли от много километри дори,

разпознаваш какво мен отвътре гори,

и сякаш тази моя душа разсъбличаш,

тръпна и не вярвам, че така ме привличаш?...

Защо ли изобщо с мен се разпиляваш?

Аз зная, аз вярвам, а ти се надяваш,...

за мене си ти светло упование,

което прогонва всяко страдание.

И нека да казват, че аз съм без име:

- Помолих те само това – обикни ме!

1.1.

Отново влизам в диалог, защото ...

Четейки:”Без ... име”

от Марияна Кондова

Отново влизам в диалог, защото

създадохме устои на доброто

и аз, през тази призма, всичко виждам,

че трябва и процеси да предвиждам ...

Съюз писателски тук управлявам

и над развитието настоявам,

виждайки идеала в човешки свян,

на развитие нормално, станал блян.

Във всеки текст откриваш ти заплаха

и може би, затуй си толкоз плаха,

а таз черта у тебе ме привлича:

човекът със душа така обича!

-В Съюза се почувствах озарена,

разбрала същността си съкровена.