Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2014 12:51 - Писателят участва смело във борбата
Автор: mojsei Категория: Изкуство   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
0



Писателят участва смело във борбата

 

Четейки „На времето по криволиците”

от Христо Родопски

 

Ти Христо, собствения труд не уважаваш,

упражняван съвместно тук, във Интернета ...

Не спираш текстове различни да създаваш

във борба за достоинството на поета.

 

Плетеш времето с неговите криволици

и стигаш до моменти скъпи ... съкровени,

но с теб отдавна Христо, не сме ученици,

за да мислим днес като хора заблудени.

 

Във преценката на отминалото време,

синтезирано чрез труд упорен и бетон,

глоализацията днес е страшно бреме,

защото не следваме тоз основен закон.

 

Това е драги, моята основна мисъл:

създавайки адекватен, творчески процес,

да придадем на съществуването смисъл

чрез социалност, развиваща се в интерес.

 

В свят глобален, от приятели разделени,

не някога, а днес живеем сред заблуди

и стреахът превръща хората във смутени,

а голямата част от тях пък, стават луди.

 

Светът голям, не е напълно интегриран,

но силата изгражда яките основи –

пропагандата прави живота неразбран

чрез замъгляването на процеси нови.

 

Живеем във епохата на глобализъм,

натрапил на човеците свой основен грях –

особен интерес показва ни цинизъм,

защото от егоизма му извира страх.

 

Хората в Нет-а, чрез трансменталния контакт,

придобиха невероятната възможност

да влязат, помежду си, в общуване чрез такт,

който решава отчуждената ни сложност.

 

Трансменталността, в приятелството, носи свян,

пренесен през живота труден във сърцата

и затова, и днес, общността остава блян,

втъкан, чрез Съюза творчески, в съдбата.

 

Берлинската стена превърна си във грешка

и светът бе залян от бесен тероризъм,

а съдбата българска стана много тежка,

лишена сякаш от логичен историзъм.

 

И времето ни, без перспектива за простор,

неочаквано издигна новите стени

и затова поетът, със своя ясен взор,

чертае перспективи, отчитайки вини.

 

Писателският Съюз е творчески проект,

изработен по новата, глобална мяра

и функционира в Интернет като субект,

пренасящ през времето прагматична вяра.

 

Страхът е чувственият универсализъм

на съвременната, обществена система,

носеща презрителното име „глобализъм”,

защото времето живота ни отнема.

 

Но можем ли сами да правим социалност,

където да вградим запазеното детство

чрез предела приятелски на трансменталност,

а тя да остане за света във наследство?

 

Съвременният свят изграден бе за всички,

но се разминахме с крайните резултати

и затова ще палим восъчни свещички,

ругаейки безкрупулните тарикати!?

 

Съюзът ни разцъфтя до трансментален цвят,

имащ корен във руслото ни прагматично

с мирогледа ясен на съвременния свят

във който вписваме и словото критично.

 

Успяхме ли да спрем една житейска драма,

в ситуация, развивана до наивна,

прераждаща нагло измама след измама

във тенденция ясна – манипулативна.

 

В отчуждението не се поражда братство,

а се показва житието криминално,

но трансменталността ни тука е богатство,

което кълни на равнище социално.

 

След време ще започнем в Нет-а и да спорим,

което, с диалог, превърнах в ярка нишка,

но работата не е просто да говорим,

а да достигнем до съвместната въздишка.

 

Говоря за сътрудничество позитивно

чрез правене на творчески процес съвместно –

от нас зависи руслото да е градивно,

но съзерцателност е нещо неуместно.

 

Имаме възможност за творческо общество,

с трансменталност което се организира,

за да го превърнем във собствено естество

в което Дух народен буйно да извира.

 

Съюзът даде път на множество вандали –

в творчеството това никак не е напразно,

защото хора, себе си дори предали,

неизменно стигат равнище безобразно.

 

Но и тебе Христо, нещо взе да те боли,

а въпросът е критиката да прочетеш,

да разбереш какви в миналото сме били,

но изпаднал във мълчание, това не щеш.

 

О, да! В историята има криволици.

Днеска Глобализмът е точно такъв процес,

но много автори се правят на умници

и без да знаят обслужват пътя на регрес.

 

Писателят участва смело във борбата,

а не преповтаря плаха констатация –

по този начин предизвиква той съдбата,

извеждайки народа от деградация.





Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mojsei
Категория: Изкуство
Прочетен: 445600
Постинги: 853
Коментари: 253
Гласове: 658
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930