Днес словото е наш светлик

По пътеката на дните,

нижещи се като нишка,

мракът тегне в светлините,

предизвиквайки въздишка ...

С внука ми сме във колата –

хей тук, на пернишки пазар

и говорим за съдбата,

пробляскваща като олтар.

Днес е празник на светците,

раждащи живот чрез слово,

както правеха предците

в съществуването ново.

Философията нова

на поета е мироглед,

борещ се със днешна злоба

във руслото на интелект.

Фронтът се саморазвива

със поглед, вперен във света,

който е река пенлива,

пренасяща и красота.

Чрез народното единство

имат място и мечтите,

и тогава са предимство,

че сломяват те бедите.

Тук подхващам политика –

автори да се съюзят,

че от нея радост блика:

сърцата ще се обновят.

По пътеката на дните,

пробиваща глобален мрак,

вдъхвам вяра на светците,

влизащи със живота в крак.

Думи никнат в тишината,

в равнището на интелект –

вписвам внучето в съдбата

чрез развитие до субект.

Живо слово, прагматично

може да ни обедини –

затова е то критично,

очертавайки съдбини.

Днес словото е наш светлик,

бликащо, но като живо –

задава прагматичен лик,

но остава пак свенливо.