Единствено в социалния ефект ...

Държавата, чрез страх, си гарантира

свойта сигурност и приключения,

а той – страхът, в душите ни извира,

за да правим свойте заключения ...

Но без Държава трудно се живее,

че се разбива общият интерес,

а всеки с любовта си се родее,

ала липсва подобаващ тук процес.

Но Интернетът днес ни е опора

и стигаме, чрез него, до утеха,

защото се събират много хора

и тук са кълновете на успеха.

Съюзът ново общество предлага –

кълни чрез литературните Основи,

а социалността ни се излага,

че обстоятелствата днес са нови.

Дали си автор или пък читател,

трябва да се самоорганизираш,

развивайки равнище на приятел,

но този процес трябва да разбираш.

Чрез невинност внасяш във Съюза влог

и го правиш като свое естество,

влизайки във поетичен диалог

и чрез него – в творческото общество.

Всеки автор израства тук до цялост –

без общност ще остава той случаен,

защото не достига и до зрялост,

сновейки „смело” из процес нетраен.

Случайният човек – консумативен,

инстинктите си ще естетизира

и оставащ във изказа наивен,

като идеолог, ще парадира.

Единствено в социалния ефект

писателят и себе си преражда –

саморефлективността му е субект,

рпазвиващ също трансментална жажда.