Модалност и трансменталност на съжденията

       Философското познание, във всеки свой момент, се развива като самопознание и тази декларация изведнъж поражда проблем, защото, от една страна, едно такова изявление сякаш не буди възражения, но, от друга страна, постигането на такова знание се оказва непреодолима трудност, а когато, все пак, такова знание се появи, то се посреща с пренебрежение, защото, както способността да се пише философски, така и да се четат философски текстове предполага наличието на способността интелект, която е в състояние да възпроизвежда не само модалността на съжденията, но и тяхната трансменталност и докато модалността на съждениета изразява силата с която предиката принадлежи на субекта, то чрез „трансменталност на съжденията” изразявам субективирана умножена сила на общността във вид на самосъзнание за заеманото място в обществото.

       Съгласен съм, че всичко това представлява известна трудност, изискваща, както писателят, така и читателят, да работят за изграждането на своя интелект, но не мога да се съглася с онези, които поддържат мнението, че ако изразят по някакъв начин своята емоционалност с това вече са навлезли, да кажем, в областта на любовната лирика, защото при един анализ на техния текст се оказва най-напред, че те не са си изяснили любовната проблематика, а дори и да изпитват някакво чувство, което не предполага непременно да си запознат с проблематиката му, не може да се приеме, че това, което поднасят е непременно любов, а най често се оказва някакъв сурогат на хедонизма.

       Чрез модалността и трансменталността на съжденията писателят има възможността, в крайна сметка, чрез спецификата на своя занаят, да възпроизвежда, от една страна, словото като божествено, а, от друга страна, да възпроизвежда и своята индивидуалност като цялостна.

       Консумативното общество, каквото е обществото на глобализацията, е високо технологично, с тази особеност, че технологията е прикачила към себе си човека, докато в интегриращото се общество зависимостта е братна и се свежда до това, че човекът използва технологията като средство за своето цялостно възпроизводство. Това обуславя и мисленето в такова общество като частично. На някои емоциите им пречат и апелират за слово, лишено от емоции, на други логиката им пречи и апелират за поезия без логика, а на други волята им пречи и я изключват от общественото възпроизводство, за да я видим под формата на безработица. Ясно е, че цялостното развитие на индивидите е исторически процес, но интеграцията на света, по необходимост, води и до духовна революция, която разкрепостява словото, за да се даде път на цялостното развитие на човека.