До авторите в Интернет – 13

1.

Някак грешно

Автоир: Йорданка Господинова

Още с първата пролетна песен

някак друг се събуди светът…

Аз не питам с тревога къде си

и не лудвам със всяка луна…

Не кръстосвам по пътища боси

от които в съня ми боли…

Не задавам онези въпроси,

дето давят деня във сълзи.

И те имам. Безкрайно различно.

И усещам, как някъде там

с всяка морска вълна ме обичаш…

Даже вече не искам да знам

пак ли чужди мечти те будуват…

Щом след толкова скучни жени

тъжни сенки край тебе танцуват…

И си жаден за мойте очи.

Аз съм тук… Щом нощта те ранява

потърси ме на морския бряг…

Днес съм тази, която оставя

страст и огън във нощния мрак…

И една несънувана нежност…

Тук ме искай… Сега ме живей…

Този свят в свойта дрипава грешност,

в тази обич намира криле…

1.1.

Поривът ни трансментален е чудесен

Четейки:”Някак грешно”

от Йорданка Господинова

Поривът ни трансментален е чудесен,

че той пренася целия световен гнет,

отстоявайки любовната ни песен

по начина, достоен за един поет ...

Преживяването интелектуално

е път от предците ни за нас създаван,

чрез Съ-преживяването трансментално –

подход у всеки автор тук възпитаван.

Съвместната дейност води до сърдечност,

а тя индивидуалността променя,

но това е нишката ни на човечност –

това перото, чрез модалност, оценя.

Идентичността е чувството различно,

но то отново се завръща в тъждество

чрез Съ-преживяването хармонично –

зрял механизъм на любовно рождество.

По условие случайната е скучна,

затова, че си остава все различна

със това, че се преструва все на злъчна,

изключвайки да бъде и хармонична.

Дори, ако имитира всеотдайност,

не достига тя до трансментална жажда

и затова не познава чудна трайност,

а там любовта взаимна се преражда.

Пътят, като трансментален, е безгрешен,

защото с любимия се ти родееш

и това прави живота ти успешен,

когато чрез тази радост го живееш.

Да! Връзките инстинктивни са случайни –

като правило са те погрешни стъпки,

че стимулират и чувствата нетрайни,

а те вехнат като осланени пъпки.

Случайността изследвах аз с известен страх,

във борба жестока с нагъл хедонизъм –

преструвката на тази болест аз разбрах,

утвърждавайки русло на прагматизъм.