До авторите в Интернет – 21

1.

Да се върнем към предпоставките

       Философското размишление е процес на непрекъснато връщане към изходните предпоставки под влияние на постъпващата към нас, под формата на информация, емпирична действителност, разкриваща явления от социалното цяло, които, като наша нова представа за действителността, се подлагат на обработка от изградената ни вече представа за цялостта с което започва процесът на мисловна реконструкция на реалната действителност, която реконструкция е обагрена от особеностите на собственото ни преживяване. Философското размишление, което винаги е свързано с отделен философ, застава в ролята си на страна на човешката дейност, преобразуваща света и реконструирайки това преобразуване, открива  реконструкцията и на собственото си развитие, за да открие и собествената си саморефлективност, като дейност, присъща на този цялостен процес, която дейност, често пъти, по силата на разделението на труда, се свежда предимно до размишлението.

       Тук представям размишлението от гледна точка на живата дейност, която носи, като своя страна, размишляващото съзнание, за да видим веднага, че дейността съществува като организирана по съвместен, тоест по социален начин. От тази гледна точка, на собствената си дейност, сведена до философското размишление, аз гледам и във връзка с учредения Писателски Съюз, но и във връзка с публикуването в Сайт „Животът”, „Блог.бг”, където ежедневно публикациите ми се четат от 200 – 250 човека, но и във „Фейз бук”, където съм създал 34 групи на Съюза с няколко хиляди участници, имащи възможността да се самоорганизират по по-добър начин, разширявайки мащаба на своята дейност.