В този миг перото блика във печал

В памет на Христо Родопски –

Почетен Член на Съюза!

С тревогите народни днес живеем,

оставайки във плахата надежда

и отчуждени помежду си тлеем,

но днес творчество знамената свежда ...

Вървяхме в път единен със Родопски,

ала съдбата си остава строга,

но ще запази полъха родопски,

възпят от Христо в радост и тревога.

Познавам поетичните му трели,

достигащи до дълбини душевни,

носещи и проблеми наболели

чрез блясъка на стихове напевни.

А Христо, във живота, беше струна,

превъплътила се до небесен зной,

откликващ на житейската фъртуна –

изпълнил дълг, премина във покой.

Началото, поставено ... тревожно,

втъкава му поетичния светлик –

жадно търсеше житие възможно,

изграждайки писателския си лик.

В ярки, ненадминати сравнения,

той носеше позицията ясна,

изпълнена с много вдъхновения –

стигнахме трансменталността прекрасна.

Сърцето на поета беше волно,

ала кончината му поражда смут –

той страдаше за времето ни болно

и стихът му бе от авторите чут.

Гласът му във сърцата ни отеква

чрез порива на текстовете знойни

и този глас във Интернет не секва,

защото носи трелите достойни.

В този миг перото блика във печал –

Духът на Христо броди в планините,

ала пълнейки сърцата ни със жал,

ще носим този порив жив през дните.